Заболявания

Апендицит

Апендиксът е сляпо завършващ, извит израстък прикрепен за началната част на дебелото черво /цекума/. По вътрешната си повърхност е покрит с клетки, отделящи оскъдно количество слузест секрет, който се оттича към цекума. Стената на апендикса съдържа най-вече мускулна и лимфна тъкан. Последната е част от имунната система на организма и участва в производството на антитела.

 

Апендицитът представлява възпаление на апендикса. Той настъпва в резултат на блокиране по различни причини на оттока на апендикса, най-често при натрупване на гъст слузест секрет, от фекални маси навлезли от цекума или разрастване на наличната лимфна тъкан. При това се създават условия бактериите, които нормално живеят и се развиват в апендикса да проникнат в стената му и да провокират развитието на възпалителен процес.

При напредване на възпалението може да засегне и перитонеума (тънка ципа, която покрива вътрешната повърхност на коремната кухина и голяма част от органите разположени в нея), както и да се разкъса апендикса, при което съдържимото му да се излее в свободната коремна кухина .

В САЩ остър апендицит развива годишно 1 от всеки 500 души. В световен аспект заболяването засяга 6% от населението. Особено често се наблюдава във възрастта между 10 и 30 години. Повишено внимание заслужава в детската и старческа възраст поради повишеният риск от усложнения.

 

Острият апендицит се лекува оперативно.

Хирургичната интервенция се извършва по спешност, под обща анестезия и се означава като апендектомия. Хирургът изрязва апендикса, след което внимателно зашива мястото му на прикрепяне към цекума. Той прави оглед и на тъканите, разположени в съседство като търси белези за разпространение на възпалителния процес.

Необходимо е провеждането и на антибиотично лечение.

Име:
Коментар:
security image
Код за сигурност:
1372 посещения | 0 коментара добави коментар
  • Лавър

    Споделете Вашето мнение...

категории

препоръчваме ви

анкета

Пазарувате ли online?

  • гласувай!

реклама